Георги Мамалев ни посреща в гримьорната си в Народния театър. Тя е подредена и доста спретната, почти нищо няма по масите пред огледалата - нито гримове, нито сценични костюми, нито листове с текст. Актьорът взема единствените напечатани листове с нова пиеса и ги прибира в чантата си за вкъщи. През това време говори:
- Репетиции, работи, сега подготовка. Един път да тръгне, те са важни първите три предавания, за да може всичко да се намести.
- Защо си прибирате пиесата за вкъщи, г-н Мамалев?
- Тук в момента репетираме една френска пиеса, казва се "Аз плащам". Интересна е, актьорският състав също е добър. Режисьор е Владилен Александров. И мисля, че ще стане добро представление, но още сме в началото. Това, което правя аз, виждам, че и колегите го правят, гледаме колкото се може по-бързо да научим текста. Това е много хубаво, защото помага по-нататък в работата, не се суети човек, не се тутка.
- За колко време се учи един текст?
- Зависи, зависи.
- На вас колко ви отнема?
- Ох, не мога да ви кажа, няма точна програма, формула, с която да те накара да го научиш.
- Не е ли като стихотворението в училище?
- Не, не е така. Защото при стихотворението или моноспектакъла ти се справяш сам и започваш сам да го казваш, а стихотворението е още по-просто, защото има някаква рима, която се спазва и ти помага. А колко сега учат стихотворения, едно време нас ни караха, ама сега в училище не учат стихотворения. Не ги карат да наизустяват, защото имало компютри, за какво му трябвало сега да го учи наизуст, като той може и да седне и да си напише по-хубаво, така излиза.
- Трябва ли да се учат стихотворения?
- Да. Най-малкото за развитие на паметта. А стихотворенията трябва да се учат, защото това е част от българската литература - Вазов, Ботев.
- Помните ли някои стихотворения?
- Помня "Борба" на Ботев наизуст, "Жив е той, жив е". На дядо Вазов не съвсем - само "Опълченците на Шипка". Някои стихотворения може би на Веселин Ханчев, Вапцаров, Смирненски. Аз съм актьор, но не съм майстор в изпълняването на стихотворения.
Виж, като ученик в Мамарчево много четях. Даже си спомням името на библиотекаря - Желязко Дуков. Аз познавам сина му Янко Дуков. Та баща му разправяше за мен в село, че аз още като взема книгата, излизам и след няколко часа се връщам да си взема друга книга. Това за него беше много изумително. Преди няколко години ходих в Бургас, той живееше там, бог да го прости, и дойде да гледа моноспектакъла ми. Разказал на цялата компания, с която беше, че до ден днешен ме помни, че аз страшно съм четял и непрекъснато съм бил в библиотеката. Ами много четях, Жул Верн, приключенските и други романи, много по-късно, откъде ми попадна, "12-те стола". Това е много учудващо, защото до ден днешен си спомням, че четях и много работи не разбирах, но продължавах да чета. После в училище ме наградиха с "Кентавърът" на Джон Ъпдайк за отличен успех. Тя въобще не беше за мен - аз на село в седми клас, в нея се говори за американското общество. Но седнах и я прочетох. След години пак я прочетох и вече разбрах за какво става дума.
Днес не ми остава време да чета, както преди.
- Вашите деца четат ли?
- Вкъщи се чете много. Нашите деца са големи. Марти чете сега в момента "Храбрият войник Швейк", Сашко чете някакви американски романи. Малкият учи последен курс право в СУ. Големият е тук в момента, той завърши в САЩ.
- Предстои ви да сте водещ на 24 известни личности в предаването на Нова тв “Байландо - сцена на мечтите”. Защо приехте?
- Какво лошо има в това? Защо да не съм водещ, много се радвам и много благодаря, че се спряха на мен от "Олд скул", аз за втори път работя мащабно с тях. И пак ще правим съвсем ново предаване. Преди участвах в "Дансинг старс", което те също правеха за първи път. Много ми е приятно, че ще работя със Стефания Колева и с целия екип на "Олд скул", дай боже да направим добро предаване.
- Толкова известни хора на едно място, как ще протичат взаимоотношенията ви?
- Не трябва човек да си изгражда предварителна представа, освен позитивна. Защото участието е позитивно, задачата е позитивна, все пак нека не забравяме, че тук има благотворителна идея, което е много важно.
- През последните 1-2 години телевизиите правят доста благотворителни предавания, защо?
- Защото има много проблеми, особено в здравеопазването, образованието, вече за културата да не говорим. Там нещата не се нуждаят дори от благотворителност. Има една еврейска поговорка, която е точно за тези предавания, включително това, което започваме - ако може на един човек да помогнеш, ако спасиш един човешки живот, значи си спасил целия свят.
- Не трябва ли държавата да се справи с тези проблеми, а не хората задружно да се спасяват?
- Ами явно положението е много тежко в държавата. Виждате в момента, че се надига недоволство от здравеопазването и сред самите лекари. Това говори, че нещата никак не са наред. Аз самият знам, че има лекарства, които в България ги няма, а хората се нуждаят от тях. Дори мои близки. И се принуждаваме да купуваме от чужбина - от хора, които пътуват дотам, или наши познати, които работят там. Има и проблеми с българските рецепти, в някои държави от ЕС не ги признават. Но щом има нужда, защо тогава държавата не го внася? Отговорът е - няма средства. Така че с предаването от понеделник на един човек да можеш да помогнеш, значи си направил добро. Защото пък иначе съвсем нищо да не направиш, това е много лошо. Има и друга еврейска мъдрост - като направиш нещо добро на себе си, то изчезва, но когато направиш на другите, то се запазва завинаги.
- Какви задължения ще имате като водещ?
- Ние все още репетираме. Имам тук един малък синопсис, който проследява само програмата. Двамата със Стефания Колева ще бъдем връзката между всички участници, журито и ще движим целия процес. Много е добра водещата Стефания Колева. Много чаровна. Навремето тя участваше в "Клуб НЛО", тогава сме играли хумористични скечове. Снимал съм и един филм с нея - "Летете с Росинант". Там не сме се засичали като герои в сценария.
- Ето че много актьори вече участват в тв предавания, в сериали, театралните зали са пълни. Дали въпреки кризата няма някакъв ренесанс в културата?
- Не, няма. Ще ви го обясня. Ние в държавните театри сме на опашката на заплащането.
Ако държавата реши, че няма нужда от театри, от филхармонии или опери, значи казва - предпочитам фолка. Без да го казва. Вярно, че за да има такова изкуство, са нужни средства. Но зависи от държавата какво иска. Дали да бъде чалгаджийска, просташка, или да бъде държава, в която все пак една част от обществото да може да гледа стойностен театър, със стойностни актьори, да ходи на симфонични концерти, изложби, балет. Защото държавата на интелигентните хора ще бъде интелигентна. Давам пример - Австрия, Германия, от бившия соц - Полша, Чехословакия и др. Нали е казано - прост народ, слаба държава. Не може да разчиташ на един ниско културен, ниско образован народ да бъде в цветуща държава. Това е оксиморон - като горещ лед или бял негър. Нещата са много зле, защото и поколенията, които идват, вече не проявяват такъв интерес. Примерно все по-малко хора кандидатстват в театралната академия от година на година. По мое време 4000 души се явявахме за близо 50 места, 25 от тях бяха за мъже. Сега са под 180. Така е, защото, като излязат от академията, нямат работа. Дори да отидат в държавен театър, почват с 200-300 лева заплата.
- Но в София театралните зали са пълни.
- Те са пълни, но актьорите, които са на щат, вземат много малки заплати.
- Кое е по-добре за актьорите - на държавна работа или на свободна практика?
- Ако си търсен и желан от режисьорите и публиката, е добре да си на свободна практика. Но кой гарантира колко време ще продължи това? При нас също има мода, както навсякъде в шоубизнеса. Не искаш да гледаш всеки ден само Ал Пачино. Не може в театъра да е само Георги Мамалев, ще си кажеш - не може ли да гледам и Димитър Рачков?
- Заплатите зависят ли от броя на представленията, които имате, и от пълните зали?
- Преди години беше така, сега не. Сега са на различни категории заплащане, но общо взето младите започват с ниска заплата. Ние се водим държавни служители.
- Играли сте в над 30 филма, но повечето снимани преди демокрацията. Защо сега почти няма филмова индустрия?
- Киното струва пари. Един метър лента струва еднакво и в София, и в Ню Йорк, и в Токио. Говорим за хубава лента. За хубава камера. Вижте парите за американските филми и бюджетчетата на нашите и си представете колко могат да се заснемат тук.
- Как да дръпне тогава културата?
- Няма друг начин, пак опираме до държавата. Ако се прави само частно, винаги ще бъде на по-ниско ниво. Частниците ще гледат винаги нещо да се съкрати, да резнат, да се икономиса. Ако искаш да правиш силен, ярък театър - примерно в Народния, постановката ще струва скъпо. Така че в малките държави с малко население сериозните изкуства ще се субсидират. Чалгата няма нужда, тя си изкарва парите между аху-иху, песни, танци, чорапи, кюфтета, кебапчета, бира, минава всичко. Но не можеш това да го направиш с театър, с киното.
Нека да седнат представители на театралната общност, икономисти. Могат да измислят откъде да се намерят пари, говореше се за различни отчисления, за проценти при излъчвания по телевизии.
- Напоследък телевизиите сякаш заеха ролята на държавата, защото много повече артисти се изявяват по екраните.
- Преди 10 ноември много се играеше в телевизионни шоупрограми, тв театър, който ангажираше много актьори и носеше много богата култура. Аз разбирам, затваряш театри в провинцията, но поне възстанови телевизионния театър, за да може тези хора да го видят на екрана. Най-простото е съкращаване, рязане, изхвърляне и това се казва реформа. А е чиста проба съкращения.
Не е правилно и София да остане без свободна, открита сцена. "Сълза и смях" беше такава, там гостуваха спектакли, преди това в Сатиричния. Сега двата театъра стават репертоарни с трупа и открита сцена няма да има. Това е антидемократично.
- Не ви ли се струва, че поне българското кино дръпна - вече има и добри филми, и добри сериали?
- За да бъде добър един сериал или филм, основата е сценарият. Петте правила на американската шоуиндустрия освен сценария включват добър режисьор, добър продуцент, добри актьори и реклама. Успехът е вързан отвсякъде. Радостното е, че българските тв започнаха да снимат сериали и дай боже, да са с добри сценарии. На мен също ми се участва в сериал. Гледах наскоро "Мисия Лондон" и как играят колегите - добре. И "Дзифт" ми харесва.
- Кога ви беше по-лесно да работите - преди демокрацията или сега?
- Преди. Защото имаше сигурност и най-важното - бях млад и пълен с идеи. Всяка година, когато ходя в Созопол, си спомням за "Оркестър без име". Там го снимахме и това беше едно безумно лято. А в театъра най-скъпо ми е времето, когато имаше чудовищно големи актьори и аз, все още млад, можех да работя и да се уча от тях. Не искам да прозвучи негативно, но като че ли от поколение на поколение нещата стават по-бледи. Някак си се получава като българския футбол.
- Ще има ли продължение на "Оркестър без име"?
- Топката е в полето на продуцентите, те трябва да съберат средства. Иначе имаме покана, сценарият е добър.
- У вас как се появи желанието да станете актьор?
- За първи път на сериозна сцена се качих, да съм бил първи курс в техникума, като водещ на хумористично музикално танцувално шоу. Нещо, което до ден днешен правя. Представлението беше с жив оркестър, с жив балет, аз играех в скечове, пеех песни и танцувах. После две години като войник в ДНА - Пловдив, участвах в школа, в която снимахме филми, правихме пиеси, рецитали. Така се възпитават хората.
А сега Профсъюзният дом на културата в Ямбол е бинго.
Преди известно време минах, за да си възстановя спомените за коридори, за сцени, няма нищо. Бинго. Ей това сме ние, това ни очаква - държавата Бинго Бонго, за да звучи полуафрикански. Без култура, без сериозен спорт, ей така - веселба голяма.
- А политиката как е?
- Единственото, което ще кажа, е, че сме в ЕС. Тежко ни, ако не бяхме. Повече не искам да коментирам.
- Събирате ли се с актьорите от НЛО?
- Събираме се в постановки, но всеки пое по своя път и много рядко се виждаме. Аз имах голямото щастие да играя в една постановка - "Опит за летене", с която обиколихме Европа. Но не като онези бедни турненца - изиграеш и на другия ден веднага се връщаш, защото нямаш възможност да стоиш в хотела, трябва да се плаща. Тогава държавата поемаше всичко. Горката държава, за която сега всеки плаче. Защото, като крадат, не е горката държава. Горките наши политици - влизат в политиката, за да крадат. А имат наглостта и да кажат "тая държава". Аз не използвам думите "тази държава". Защо политиците го правят? Не им е удобно да кажат "нашата" ли? Като кажат нашата, ние, избирателите, ще му кажем - виж я на какво прилича, щом е нашата - твоята и моята. Нали ти управляваш. Жалко. Би могло да бъде много по-добре.
А с "Клуб НЛО" беше чудо. Само ще дам пример, че в летния театър във Варна правихме седем дни по два концерта на ден - от 18,00 и от 20,20 ч. Той побира към 3000 души и беше пълно. Спяхме в Шведския със семействата си, където изкарахме 2 седмици, защото отскачахме до Шумен, Добрич, Каварна, Разград. Тогава някак пророчески казах: "Стойте в Шведския, радвайте се, правете всичко - басейни, сладкарници, боулинг. Ще дойдат години, няма да може да влезете в него". И се оказах пророк.
В "НЛО" бяхме много добри, не знам дали може някой да ни стигне като актьорско и комедийно майсторство. При нас са играли Митко Рачков, Тео Елмазов, Виктор Калев, Мария Статулова, Кръстьо Лафазанов.
- Как ще бъдете облечен в "Байландо"?
- Със смокинг, класически. Аз съм фраков актьор от Мамарчево, вкъщи така се носиха, затова ще ме видите с нещо познато.
От понеделник един от най-обичаните ни комедийни актьори става водещ на шоуто "Байландо - сцена на мечтите" по Нова тв. В същото време ще има все повече репетиции в Народния театър за постановката "Аз плащам".
Георги Мамалев завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев през 1977 г. и веднага след това е назначен в Народния. Сред незабравимите му роли са Гошо от "Оркестър без име", принц Алфонсо от "13-ата годеница на принца", Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания" и капитан Мортимър от "Последни желания".
Мамалев, Павел Попандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване "Клуб НЛО".