На 3-ти септември една от звездите на българската музика – Васил Найденов, отпразнува своя 60-ти рожден ден. Само пред bliasak.bg той разказа как е минал купона и защо е решил да направи партито в Гърция.
Васко, как се чувства едно момче на 60 години?Васил Найденов: Страхотно! Като на 30 по 2.
Как мина купонът в Гърция?
Васил Найденов: Много хора дойдоха от България, което е много приятно. Уважиха ме близки мои приятели със семействата си. Беше певицата Ани Върбанова с италианския си съпруг. Двамата си бяха наели къща близо до нашата вила, в която бяхме отседнали. Други двама мои приятели дойдоха от Италия - Паола и Ивайло. Камелия Тодорова пристигна със свои приятели. Това беше за мен голяма изненада, защото не я очаквах. Малко като цигански празник беше, защото рожденият ми ден продължи три дни. Първата вечер, след като свършихме купона на верандата, отидохме на плажа и посрещнахме зората с песни. Беше невероятно, защото плажната ивица е точно срещу Атонския манастир, който наистина е свято място. На другия ден отидохме на гости на едно от другите семейства извън нашия курорт. Отново имаше рожден ден. И така три дни и три нощи. Всички ми се изредиха да ми пеят Happy birthday.
Защо избра точно Гърция да отпразнуваш юбилея си?
Васил Найденов: Миналата година бяхме на същото това място и много ми хареса къщата. Изключително красив е дворът, много е чисто, невероятно е спокойно и тихо. Курортът е страхотен и нашите трябва да се учат само как се прави туризъм.
Твоята колежка и приятелка Богдана Карадочева написа книга. Много певци издадоха своите биографии. Ти мислил ли да напишеш мемоари?
Васил Найденов: Още доста пътувам. Може да стане и това, но не съм го мислил за сега. Макар че много издатели ми предложиха до сега. Струва ми се, че още ми е рано. Като си седна на задника и това ще се случи.
Правиш ли нови песни?
Васил Найденов: Имам две съвсем нови неща. Третата песен ми е подарена от Филип Киркоров. Трябва само да я преведа на български. Тя е едно много красиво електронно танго. Другите две песни са мелъди хард рок и балада. Не е нещо ново за мен, защото 7-8 години съм се прехранвал с хард рок. Второто парче ще е в дует с Катина от група „Д’артс”. Чак до албум не знам дали ще стигна, но не се знае. При мен нещата стават лесно. Мисля да запиша и песни с Паола и Иво, като дуети. Парчета, които са ми дадени като макети, са много добри и съм впечатлен. Няма какво да се мисли по тях, трябва само да се пее.
Има ли смисъл в днешно време в България да се прави музика?Васил Найденов: То така погледнато никога не е имало смисъл, защото музикалните редактори си избират от един цял албум 2-3 песни и ги правят хитове. Другите ги оставят някъде в някой шкаф. Както при мен се случи, за щастие - трябва да минат 20-30 години и тези песни от шкафа се оказва, че се пеят във всички пиано барове. Това много ме радва и ми е много приятно, когато отида на такова място и ги чуя. Човек трябва да произвежда музика не само за другите, а и за собствено удоволствие. Не намирам смисъл в правенето на видеоклипове, защото още като се появи видеото има нещо много напудрено и изкуствено в цялата работа. Претенция за кино, пък не е кино. Видеоклипът прилича на коктейл, където хората няма какво да си кажат, но непрекъснато бръщолевят. Да не говорим, че няма и телевизии за българска музика вече, които да излъчват клиповете. Това е тъжното в цялата работа. Но когато чуя своя песен в пиано бар да се пее от три поколения, виждам, че целият този труд не е бил напразен. Безсмислено е, когато се произвежда песен като болтче или гайка - на всяка цена. Така не става тази работа. Никъде не пише, че днес обезателно трябва да направиш тази песен. Задължителното не се получава, защото песента е една магия, която ти трябва емоционално да преживееш.
