Васил Найденов

Личен живот: Родителите му се разделят, когато е съвсем малък – отглежда го майка му. Тя пее в хор “България” и е основната причина малкият Васко да се занимава с музика. Той започва да учи пиано и скоро вече изпълнява блестящо пиеси от Шуберт. В крайна сметка завършва Естрадния факултет на Музикалната академия с пиано, след което години наред следва трупане на музикантски опит. Пътят към върха не е нито кратък, нито лесен.

Професионално развитие: Васил Найденов като изпълнител е оценен още навремето – присъдена му е I-ва награда на „Златният Орфей” през 1981 г. Слушателите на БНР се надпреварват да гласуват за него – често е първи в анкетата на „Музикална стълбица”. Получава признание и извън България, поне там, където тоталитарната идеология позволява – II-ра награда на „Шлагерфестивал” в Дрезден през 1981 г. и II-ра награда на фестивала в Хавана през 1982 г.

Васил Найденов, както сигурно вече сте забелязали, има доста прякори. Наричали са го дори „Казанчето”, защото правел един специфичен жест на сцената, като че ли дърпал невидимо казанче. Безспорно обаче най-известен е като Васко Кеца. Историята датира още от времето, когато бил пианист на „Тангра”. Качил се на сцената с легендарните китайски гуменки не за друго, а защото били удобни. От телевизията се хванали за главите как да снимат, за да не се види тази толкова екстравагантна подробност. Така или иначе, оттам тръгнал не само прякорът „Кеца”, но и цяла нова мода, която преминала дори държавните граници, за да достигне до Съветския съюз.
Последният голям хит в изпълнение на Васил Найденов е свързан с киното – песента „След края на света”  към едноименния филм на Иван Ничев. Макар че от края на същата 1998 г. Васил Найденов, заедно с Богдана Карадочева, се изявява като автор и водещ на предаването за българска музика „Почти полунощ е...”, той продължава да пее и да издава албуми. Не прекъсва връзката му със Седмото изкуство – така например в издадения през 2003 г. албум е включена песента „Едно море” към филма „Завръщане в Йерусалим”, а година по-късно записва „Старата любов” за телевизионния сериал “Хотел България”.
Васко Адаптацията се адаптира по свой собствен начин към новото време. Работи с млади групи като „Сленг” и „Акага”. Може би като един носталгичен порив към групарската му дейност през 70-те, но все пак – работи. Класически негови хитове звучат в нови аранжименти – хаос вариантът на „Телефонна любов” или хард-рок версията на „Рали” примерно се радват на голям успех. Но дует с поп фолк „певица” все още не е направил.

Последният албум на Васил Найденов излиза през 2006 г. Той се разпространява само на музикалния пазар в Италия и включва песни на италиански и английски.